Аnna (Ана Янкова)
186 526
9 ene 2024, 10:49

Полет 

  Poesía » De amor
223 3 6

 

Политам с нежни звуци

в на състраданието душата.

Отмервам силни стъпки

чрез жеравата на забравата.

Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена.

Мирът е самоизмама

войната е със себе си.

Подтиквана, полегнала, ветровете не ме виждат.

Ехото на воя

заблуждава.

Гласът ми е като мед.

НЕБЕСНОТО Е МОЕТО ИМЕ.

Дори дъждът е сякаш от теменужените нощи.

От неразбраната обич,

от осиротялата нега.

Титан е любовта.

Тя избира как да умееш да обичаш.

Може ли с лъчите си слънцето да ме помилва?

Часовникът тиктака,

кръжат ято гълъби.

Листата уморени са,

изтанцували своя валс.

Времето е уж хармония,

ала лети като светкавица.

Красивото в тишината

е нейната лечебност.

Покрита с кръгли сенки

тялото полита.

Там, долу, където вълните се разбиват.

От камъните грапави

на денят премазан.

Вой, без истерия.

Казвам се „Незабравка!“

 

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??