Полет
Политам с нежни звуци
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена.
Мирът е самоизмама
войната е със себе си.
Подтиквана, полегнала, ветровете не ме виждат.
Ехото на воя
заблуждава.
Гласът ми е като мед.
НЕБЕСНОТО Е МОЕТО ИМЕ.
Дори дъждът е сякаш от теменужените нощи.
От неразбраната обич,
от осиротялата нега.
Титан е любовта.
Тя избира как да умееш да обичаш.
Може ли с лъчите си слънцето да ме помилва?
Часовникът тиктака,
кръжат ято гълъби.
Листата уморени са,
изтанцували своя валс.
Времето е уж хармония,
ала лети като светкавица.
Красивото в тишината
е нейната лечебност.
Покрита с кръгли сенки
тялото полита.
Там, долу, където вълните се разбиват.
От камъните грапави
на денят премазан.
Вой, без истерия.
Казвам се „Незабравка!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
