24 may 2009, 22:46

Полет

827 0 16

Думите сами се изписват на листа

и се подреждат  най-тъжно в редица.

С мънички семена тях засищам

и ги чакам да поникнат със смисъл...

 

Думите сами се изписват на листа

и  полетявам с тях отмаляла,

и се превръщам в най-синята птица,

и безсилно в хоризонта аленея...

 

Думите аз сама писах и дирих

смисъл точно в тяхното сеене...

Да и как да политам измислих,

и сега времето е спряло за мене...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Завиждам ти!Мойте думи нещо мълчат...!
  • Когато има чувство, думите сами идват - силни и убедителни.
    Поздрав за идеята, Мароила!
  • Поздрави и продължавай да търсиш смисъла!
  • Лети Тюркоазена и нежна...
    Поезията дава криле, а полетът поражда смисъла...
    Поздрави!
  • е...така е с талантливите...поздрав за хубавия стих !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...