24 may 2009, 22:46

Полет

823 0 16

Думите сами се изписват на листа

и се подреждат  най-тъжно в редица.

С мънички семена тях засищам

и ги чакам да поникнат със смисъл...

 

Думите сами се изписват на листа

и  полетявам с тях отмаляла,

и се превръщам в най-синята птица,

и безсилно в хоризонта аленея...

 

Думите аз сама писах и дирих

смисъл точно в тяхното сеене...

Да и как да политам измислих,

и сега времето е спряло за мене...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Завиждам ти!Мойте думи нещо мълчат...!
  • Когато има чувство, думите сами идват - силни и убедителни.
    Поздрав за идеята, Мароила!
  • Поздрави и продължавай да търсиш смисъла!
  • Лети Тюркоазена и нежна...
    Поезията дава криле, а полетът поражда смисъла...
    Поздрави!
  • е...така е с талантливите...поздрав за хубавия стих !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...