25 ene 2009, 15:15

Полет

  Poesía
621 0 2
 

Не търси на земята

и в материалните неща.

Полети в небесата

със собствените си крила.

 

Магията няма да усетиш,

докато не излезеш от плътта,

огънят няма да те сгрее,

ако не стигнеш безкрайността.

 

Първичният допир на тялото,

това ли е твоята мечта?

Пак няма да ти стига

и ще останеш в пепелта.

 

Затвори очи и не искай

тяло да докосва твоята ръка,

отключи душата си дива

и ще  стигнеш до жадуваната мечта.

 

Докосни с нежна мисъл

и с усмивка лека погали,

остави поглед в поглед да се сливат

и ще стигнеш истинските си мечти.

 

Остави се на безкрая,

на безтелесните сетива

и ще те озари като самодива

изгарящата те мечта.

 

Тогава протегни ръка

и жадно ме докосни...

ще успееш да полетиш,

както в твоите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиана Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е лесно да освободиш дущата си,но веднъж тръгнал по пътя няма връщане.Практикувай вътрешна усмивка и всичко ще е на ред.
    Поздравления за замисълът ти!Хареса ми ,аз също прочитам помалко за тези неща и се чувствам добре.
  • Не съм съгласна, че няма да усетиш магия, докато не излезеш от плътта!
    Все пак поздрав за идеята!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...