25.01.2009 г., 15:15

Полет

618 0 2
 

Не търси на земята

и в материалните неща.

Полети в небесата

със собствените си крила.

 

Магията няма да усетиш,

докато не излезеш от плътта,

огънят няма да те сгрее,

ако не стигнеш безкрайността.

 

Първичният допир на тялото,

това ли е твоята мечта?

Пак няма да ти стига

и ще останеш в пепелта.

 

Затвори очи и не искай

тяло да докосва твоята ръка,

отключи душата си дива

и ще  стигнеш до жадуваната мечта.

 

Докосни с нежна мисъл

и с усмивка лека погали,

остави поглед в поглед да се сливат

и ще стигнеш истинските си мечти.

 

Остави се на безкрая,

на безтелесните сетива

и ще те озари като самодива

изгарящата те мечта.

 

Тогава протегни ръка

и жадно ме докосни...

ще успееш да полетиш,

както в твоите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е лесно да освободиш дущата си,но веднъж тръгнал по пътя няма връщане.Практикувай вътрешна усмивка и всичко ще е на ред.
    Поздравления за замисълът ти!Хареса ми ,аз също прочитам помалко за тези неща и се чувствам добре.
  • Не съм съгласна, че няма да усетиш магия, докато не излезеш от плътта!
    Все пак поздрав за идеята!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...