10 ene 2017, 21:51

Полет в необятното

  Poesía » Otra
503 1 1

В дълбините на нощта

се прокрадва мисълта,

дива, страшна и красива,

и нещо ти разкрива.

Ни сън е, ни желание,

ни отделя ти внимание.

Ни твоя е, ни чужда,

но нещо в теб пробужда.

Думите са нейна маска,

коне на нейната каляска.

 

И картините бледнеят,

платната им ти се смеят.

Музата, обаче, я прегръща

и нови светове разгръща.

Стена след стена се стопява,

все нова врата се появява.

Стъпка след стъпка ехти

в рамките на безброй врати.

Звукът е и там, и го няма,

и преди, и сега, и тогава.

 

Мисълта в тихата тъма

говори без дума една.

Без четка рисува миражи,

без ноти свири даже.

Но нищо не е вечно

за съзнанието човечно.

Без „сбогом” заминава.

Дали при друг остава?

 

За спомен само идея

от нощната Одисея:

Зад последната врата

крие се „тук и сега”.

 

Дали беше всичко шега?

Или лек за незнайна тъга?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • може ли някой критик да хвърли едно око? Благодаря предварително.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...