30 ago 2024, 10:19

Полетът на Икар

  Poesía » Otra
963 13 24

 

Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!

 

Ако съм птица с огнени крила
ще полетя като Икар към Слънцето.
Ще сещам вятър в чудните била,
а хълмове ще се превръщат в зрънце.

 

Крилата в огън няма да горят,
защото съм с душа на нестинарка
и сред жарава ще намеря път,
без стон ще се превърна в птица жарка.

 

Ще полетя над бурното море,
понесла виковете на простора,
в крилата ми Земята ще сбере
мечтите за летеж на всички хора!

 

С възторг надолу ще се спусна пак
с крилата на Икар неизгорели,
понесена сред призрачния мрак –
мечтите за летеж не са умрели.

 

И вечно ще политам с тез крила
в простора син ще пея вдъхновена.
Не се боя от сивата мъгла,
в непреходност душата е родена. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    Поздравления Тони!!!
  • Благодаря ви, Злати, Мария!
    Прегръщам ви и двете!
  • Тони, поднасям ти моите искрени поздравления!👍💖 Много съжалявам, че не съм влязла навреме тук, за да подкрепя чудесното ти стихотворение! Никодим е прав, ти заслужаваш върха на почетната стълбичка в това предизвикателство!🏆Аз ти връчвам златната купа, миличка!💋🌹✌🏻
  • Тони, поезията ти е високо, високо! Не бих я сравнявала и не бих си позволила да я оценявам! Бъди, твори! Ти си!
  • Никодим, не се притеснявам, не за пръв път се случва!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...