Полетът на Икар
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила
ще полетя като Икар към Слънцето.
Ще сещам вятър в чудните била,
а хълмове ще се превръщат в зрънце.
Крилата в огън няма да горят,
защото съм с душа на нестинарка
и сред жарава ще намеря път,
без стон ще се превърна в птица жарка.
Ще полетя над бурното море,
понесла виковете на простора,
в крилата ми Земята ще сбере
мечтите за летеж на всички хора!
С възторг надолу ще се спусна пак
с крилата на Икар неизгорели,
понесена сред призрачния мрак –
мечтите за летеж не са умрели.
И вечно ще политам с тез крила
в простора син ще пея вдъхновена.
Не се боя от сивата мъгла,
в непреходност душата е родена.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
