30.08.2024 г., 10:19

Полетът на Икар

958 13 24

 

Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!

 

Ако съм птица с огнени крила
ще полетя като Икар към Слънцето.
Ще сещам вятър в чудните била,
а хълмове ще се превръщат в зрънце.

 

Крилата в огън няма да горят,
защото съм с душа на нестинарка
и сред жарава ще намеря път,
без стон ще се превърна в птица жарка.

 

Ще полетя над бурното море,
понесла виковете на простора,
в крилата ми Земята ще сбере
мечтите за летеж на всички хора!

 

С възторг надолу ще се спусна пак
с крилата на Икар неизгорели,
понесена сред призрачния мрак –
мечтите за летеж не са умрели.

 

И вечно ще политам с тез крила
в простора син ще пея вдъхновена.
Не се боя от сивата мъгла,
в непреходност душата е родена. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    Поздравления Тони!!!
  • Благодаря ви, Злати, Мария!
    Прегръщам ви и двете!
  • Тони, поднасям ти моите искрени поздравления!👍💖 Много съжалявам, че не съм влязла навреме тук, за да подкрепя чудесното ти стихотворение! Никодим е прав, ти заслужаваш върха на почетната стълбичка в това предизвикателство!🏆Аз ти връчвам златната купа, миличка!💋🌹✌🏻
  • Тони, поезията ти е високо, високо! Не бих я сравнявала и не бих си позволила да я оценявам! Бъди, твори! Ти си!
  • Никодим, не се притеснявам, не за пръв път се случва!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...