25 ago 2007, 16:26

Полетът на ранената птица

  Poesía
906 0 3
Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.

Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.

Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.

В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълшебство е този стих, Петя.
  • Чудесна си!
  • Твоите стихове са изпълнени с най-красивата тъга.Напомнят ми на стиховете на Яворов.И най-важното е ,че те просто се изливат от душата ти като тъжен дъжд,който развеселява по-късно корените на мечтите...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...