25 ago 2007, 16:26

Полетът на ранената птица 

  Poesía
712 0 3
Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.

Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.

Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.

В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вълшебство е този стих, Петя.
  • Чудесна си!
  • Твоите стихове са изпълнени с най-красивата тъга.Напомнят ми на стиховете на Яворов.И най-важното е ,че те просто се изливат от душата ти като тъжен дъжд,който развеселява по-късно корените на мечтите...
Propuestas
: ??:??