25 ago 2007, 16:26

Полетът на ранената птица

  Poesía
911 0 3
Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.

Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.

Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.

В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълшебство е този стих, Петя.
  • Чудесна си!
  • Твоите стихове са изпълнени с най-красивата тъга.Напомнят ми на стиховете на Яворов.И най-важното е ,че те просто се изливат от душата ти като тъжен дъжд,който развеселява по-късно корените на мечтите...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...