Aug 25, 2007, 4:26 PM

Полетът на ранената птица

  Poetry
905 0 3
Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.

Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.

Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.

В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълшебство е този стих, Петя.
  • Чудесна си!
  • Твоите стихове са изпълнени с най-красивата тъга.Напомнят ми на стиховете на Яворов.И най-важното е ,че те просто се изливат от душата ти като тъжен дъжд,който развеселява по-късно корените на мечтите...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...