25.08.2007 г., 16:26 ч.

Полетът на ранената птица 

  Поезия
710 0 3
Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.

Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.

Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.

В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълшебство е този стих, Петя.
  • Чудесна си!
  • Твоите стихове са изпълнени с най-красивата тъга.Напомнят ми на стиховете на Яворов.И най-важното е ,че те просто се изливат от душата ти като тъжен дъжд,който развеселява по-късно корените на мечтите...
Предложения
: ??:??