Полетът на ранената птица
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.
Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.
Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.
В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени