25 авг. 2007 г., 16:26

Полетът на ранената птица

Поэзия

907 0 3

Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.

Незавършеният полет,
нестигнатата цел,
недочаканата пролет,
страхът във поглед смел.

Гласът на птица черна
с прекършени криле
оглася нощ неземна,
плени едно сърце.

В съня си тя полита
над тайнствени гори.
И никога отново
тя няма да лети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Вълшебство е този стих, Петя.

2007-08-27T14:15:03+03:00
Cassie (Теодора)

Чудесна си!

2007-08-26T01:24:37+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Твоите стихове са изпълнени с най-красивата тъга.Напомнят ми на стиховете на Яворов.И най-важното е ,че те просто се изливат от душата ти като тъжен дъжд,който развеселява по-късно корените на мечтите...

2007-08-25T18:34:38+03:00