Политикани

5 abr 2018, 23:34

Poesía » Civil

458 0 0

Един на ляво,

съседът на дясно –

като теглене на въже.

Аз помежду им,

арбитър неволен,

медец и масло тече.

Попивам релефа на техните думи,

попадам във водовъртеж.

Дали нависоко

или в урва стръмна

е този възторжен летеж.

Високи и низки –

за тях идеали,

за мене – излишен брътвеж.

Патетика странна като корали

във блато от жабешка гмеж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.