Политикани
637
0
0
Един на ляво,
съседът на дясно –
като теглене на въже.
Аз помежду им,
арбитър неволен,
медец и масло тече.
Попивам релефа на техните думи,
попадам във водовъртеж.
Дали нависоко
или в урва стръмна
е този възторжен летеж.
Високи и низки –
за тях идеали,
за мене – излишен брътвеж.
Патетика странна като корали
във блато от жабешка гмеж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
