Политикани

5.04.2018 г., 23:34 ч.

Поезия » Гражданска

397 0 0

Един на ляво,

съседът на дясно –

като теглене на въже.

Аз помежду им,

арбитър неволен,

медец и масло тече.

Попивам релефа на техните думи,

попадам във водовъртеж.

Дали нависоко

или в урва стръмна

е този възторжен летеж.

Високи и низки –

за тях идеали,

за мене – излишен брътвеж.

Патетика странна като корали

във блато от жабешка гмеж.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.