Kaminuta (Камелия Виденова) Kaminuta (Камелия Виденова)
3 56
11 oct 2011, 23:58

Полумен

1.9K 1 14

В тази стая полунощ е

на изплакана полусълза.

Тебе аз полуобичам още

сама, насред полусвета.

 

Тази нощ е полуняма

след въпроса на полудали.

Той остави в полуяма

полумъртвите мечти.

 

Полуслънце там се скрива

с гръб към следващия полуден.

Тръгвам бавно, полужива

мир да търся в полумен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • di_t
    di_t
    Интересно!
    Поздрави!
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Разкош!
  • Kaminuta (Камелия Виденова)
    Kaminuta (Камелия Виденова)
    Благодарности! Елате пак да прочетете нещичко Катанец, благодаря ти! Този стих е писан една година, след като съм се родила!!!
  • Kataneca (Русин Катански)
    Kataneca (Русин Катански)
    Изненада ме приятно, Креми! Твоето стихотвотворение ми напомня за полу-основателя на нашия литературен клуб "Актуалец" - Станчо Станчев, който навремето написа неговото "Полу-стих", през 1984 година в Пловдив. Ставам ти почитател, красавице!

    Полу-стих

    Лежи сама сред голотата си,
    съвсем случайно я видях:
    да, Съвестта ми, скача, мята се,
    в хибрид от смях и полу-грях.

    Нахално някак си намига
    на всеки жест полуоткрит.
    Той кимва, но това не стига.
    Приклещват се и...пак хибрид.

    Съвест, толкова бих искал
    да бъдеш плам най-гневно придобит!
    Да не боли, когато си притиснала
    поредното сърце в полу-хибрид!

    Поне едничък полу-шанс... И още:
    поне да кажа, че живях,
    че бях Човек, не призрак полунощен
    и не хибрид от грях и полу-смях.

    Поне едничък полу-шанс, изстрадан,
    за разбрата със Нея, тоест с мен.
    И после – скромната полу-награда –
    искрен полу-стон в един рефрен...

    Станчо Станчев
    Пловдив,14.12.1984 г.

  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Оригинално!Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0