Полумен

Поезия » Любовна

1.9K 1 14

В тази стая полунощ е

на изплакана полусълза.

Тебе аз полуобичам още

сама, насред полусвета.

Тази нощ е полуняма

след въпроса на полудали.

Той остави в полуяма

полумъртвите мечти.

Полуслънце там се скрива

с гръб към следващия полуден.

Тръгвам бавно, полужива

мир да търся в полумен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

di_t

Интересно!
Поздрави!

2024-04-17T11:49:05+03:00
Човек (Анна Станоева)

Разкош!

2014-01-30T16:39:18+02:00
Kaminuta (Камелия Виденова)

Благодарности! Елате пак да прочетете нещичко Катанец, благодаря ти! Този стих е писан една година, след като съм се родила!!!

2011-11-27T10:14:18+02:00
Kataneca (Русин Катански)

Изненада ме приятно, Креми! Твоето стихотвотворение ми напомня за полу-основателя на нашия литературен клуб "Актуалец" - Станчо Станчев, който навремето написа неговото "Полу-стих", през 1984 година в Пловдив. Ставам ти почитател, красавице!

Полу-стих

Лежи сама сред голотата си,
съвсем случайно я видях:
да, Съвестта ми, скача, мята се,
в хибрид от смях и полу-грях.

Нахално някак си намига
на всеки жест полуоткрит.
Той кимва, но това не стига.
Приклещват се и...пак хибрид.

Съвест, толкова бих искал
да бъдеш плам най-гневно придобит!
Да не боли, когато си притиснала
поредното сърце в полу-хибрид!

Поне едничък полу-шанс... И още:
поне да кажа, че живях,
че бях Човек, не призрак полунощен
и не хибрид от грях и полу-смях.

Поне едничък полу-шанс, изстрадан,
за разбрата със Нея, тоест с мен.
И после – скромната полу-награда –
искрен полу-стон в един рефрен...

Станчо Станчев
Пловдив,14.12.1984 г.

2011-11-27T09:47:48+02:00
sisidara (Сиси)

Оригинално!Поздравления!

2011-10-23T21:34:19+03:00