11 окт. 2011 г., 23:58

Полумен

1.9K 1 14

В тази стая полунощ е

на изплакана полусълза.

Тебе аз полуобичам още

сама, насред полусвета.

 

Тази нощ е полуняма

след въпроса на полудали.

Той остави в полуяма

полумъртвите мечти.

 

Полуслънце там се скрива

с гръб към следващия полуден.

Тръгвам бавно, полужива

мир да търся в полумен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Виденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно!
    Поздрави!
  • Разкош!
  • Благодарности! Елате пак да прочетете нещичко Катанец, благодаря ти! Този стих е писан една година, след като съм се родила!!!
  • Изненада ме приятно, Креми! Твоето стихотвотворение ми напомня за полу-основателя на нашия литературен клуб "Актуалец" - Станчо Станчев, който навремето написа неговото "Полу-стих", през 1984 година в Пловдив. Ставам ти почитател, красавице!

    Полу-стих

    Лежи сама сред голотата си,
    съвсем случайно я видях:
    да, Съвестта ми, скача, мята се,
    в хибрид от смях и полу-грях.

    Нахално някак си намига
    на всеки жест полуоткрит.
    Той кимва, но това не стига.
    Приклещват се и...пак хибрид.

    Съвест, толкова бих искал
    да бъдеш плам най-гневно придобит!
    Да не боли, когато си притиснала
    поредното сърце в полу-хибрид!

    Поне едничък полу-шанс... И още:
    поне да кажа, че живях,
    че бях Човек, не призрак полунощен
    и не хибрид от грях и полу-смях.

    Поне едничък полу-шанс, изстрадан,
    за разбрата със Нея, тоест с мен.
    И после – скромната полу-награда –
    искрен полу-стон в един рефрен...

    Станчо Станчев
    Пловдив,14.12.1984 г.

  • Оригинално!Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...