Oct 11, 2011, 11:58 PM

Полумен

  Poetry » Love
1.9K 1 14

В тази стая полунощ е

на изплакана полусълза.

Тебе аз полуобичам още

сама, насред полусвета.

 

Тази нощ е полуняма

след въпроса на полудали.

Той остави в полуяма

полумъртвите мечти.

 

Полуслънце там се скрива

с гръб към следващия полуден.

Тръгвам бавно, полужива

мир да търся в полумен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно!
    Поздрави!
  • Разкош!
  • Благодарности! Елате пак да прочетете нещичко Катанец, благодаря ти! Този стих е писан една година, след като съм се родила!!!
  • Изненада ме приятно, Креми! Твоето стихотвотворение ми напомня за полу-основателя на нашия литературен клуб "Актуалец" - Станчо Станчев, който навремето написа неговото "Полу-стих", през 1984 година в Пловдив. Ставам ти почитател, красавице!

    Полу-стих

    Лежи сама сред голотата си,
    съвсем случайно я видях:
    да, Съвестта ми, скача, мята се,
    в хибрид от смях и полу-грях.

    Нахално някак си намига
    на всеки жест полуоткрит.
    Той кимва, но това не стига.
    Приклещват се и...пак хибрид.

    Съвест, толкова бих искал
    да бъдеш плам най-гневно придобит!
    Да не боли, когато си притиснала
    поредното сърце в полу-хибрид!

    Поне едничък полу-шанс... И още:
    поне да кажа, че живях,
    че бях Човек, не призрак полунощен
    и не хибрид от грях и полу-смях.

    Поне едничък полу-шанс, изстрадан,
    за разбрата със Нея, тоест с мен.
    И после – скромната полу-награда –
    искрен полу-стон в един рефрен...

    Станчо Станчев
    Пловдив,14.12.1984 г.

  • Оригинално!Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...