Kaminuta (Камелия Виденова) Kaminuta (Камелия Виденова)
3 56
Oct 11, 2011, 11:58 PM

Полумен

  Poetry » Love
1.9K 1 14

В тази стая полунощ е

на изплакана полусълза.

Тебе аз полуобичам още

сама, насред полусвета.

 

Тази нощ е полуняма

след въпроса на полудали.

Той остави в полуяма

полумъртвите мечти.

 

Полуслънце там се скрива

с гръб към следващия полуден.

Тръгвам бавно, полужива

мир да търся в полумен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • di_t
    di_t
    Интересно!
    Поздрави!
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Разкош!
  • Kaminuta (Камелия Виденова)
    Kaminuta (Камелия Виденова)
    Благодарности! Елате пак да прочетете нещичко Катанец, благодаря ти! Този стих е писан една година, след като съм се родила!!!
  • Kataneca (Русин Катански)
    Kataneca (Русин Катански)
    Изненада ме приятно, Креми! Твоето стихотвотворение ми напомня за полу-основателя на нашия литературен клуб "Актуалец" - Станчо Станчев, който навремето написа неговото "Полу-стих", през 1984 година в Пловдив. Ставам ти почитател, красавице!

    Полу-стих

    Лежи сама сред голотата си,
    съвсем случайно я видях:
    да, Съвестта ми, скача, мята се,
    в хибрид от смях и полу-грях.

    Нахално някак си намига
    на всеки жест полуоткрит.
    Той кимва, но това не стига.
    Приклещват се и...пак хибрид.

    Съвест, толкова бих искал
    да бъдеш плам най-гневно придобит!
    Да не боли, когато си притиснала
    поредното сърце в полу-хибрид!

    Поне едничък полу-шанс... И още:
    поне да кажа, че живях,
    че бях Човек, не призрак полунощен
    и не хибрид от грях и полу-смях.

    Поне едничък полу-шанс, изстрадан,
    за разбрата със Нея, тоест с мен.
    И после – скромната полу-награда –
    искрен полу-стон в един рефрен...

    Станчо Станчев
    Пловдив,14.12.1984 г.

  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Оригинално!Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0