21.07.2019 г., 18:09

Получено небе

1.3K 9 7

Поискано, небето даде знак,

пътувало през триста океана...

Без гари в слънчевия метровлак.

С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!

 

Погáли вятъра и вечерта.

Целува дълго свивката на хребет...

Оглежда се в сълзата на нощта.

Притихна в бялото перо на лебед.

 

Получено! Небе от синя свила,

разпръснала косите си над нея...

Усмивката! С очите уловила

небе, в което с полет да се рея!

 

Мария, благодаря за твоята небесна поезия!

Избухна в миг това небе и без да пита се разтвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно!
  • Точно така се получи, Вили! Радвам се, че си изпитал удоволствие и си съпреживял, Ники! Благодаря Ангелче, че сподели емоцията си!
  • "...пътувало през триста океана" небето на Мария се "разплиска" в ръцете на Краси! Поздравления!
  • Е такива рецидивисти обичам!
  • Благодаря ти отново, Мария! Изглежда небето е листа, който никога не свършва... Радвам се, че приемаш изненадата така сърдечно. Благодаря Краси за ударението. Пропуснала съм го ... Зарадва ме, че сте споделили моята емоция, Розали, Хари, Светулка, Блу и Мариана- благодаря!

Небе до поискване

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
2K 8 75

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...