21.07.2019 г., 18:09

Получено небе

1.3K 9 7

Поискано, небето даде знак,

пътувало през триста океана...

Без гари в слънчевия метровлак.

С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!

 

Погáли вятъра и вечерта.

Целува дълго свивката на хребет...

Оглежда се в сълзата на нощта.

Притихна в бялото перо на лебед.

 

Получено! Небе от синя свила,

разпръснала косите си над нея...

Усмивката! С очите уловила

небе, в което с полет да се рея!

 

Мария, благодаря за твоята небесна поезия!

Избухна в миг това небе и без да пита се разтвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно!
  • Точно така се получи, Вили! Радвам се, че си изпитал удоволствие и си съпреживял, Ники! Благодаря Ангелче, че сподели емоцията си!
  • "...пътувало през триста океана" небето на Мария се "разплиска" в ръцете на Краси! Поздравления!
  • Е такива рецидивисти обичам!
  • Благодаря ти отново, Мария! Изглежда небето е листа, който никога не свършва... Радвам се, че приемаш изненадата така сърдечно. Благодаря Краси за ударението. Пропуснала съм го ... Зарадва ме, че сте споделили моята емоция, Розали, Хари, Светулка, Блу и Мариана- благодаря!

Небе до поискване

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
2K 8 75

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...