Полунощ на масата

Сме само аз и ти

И виното дели ни

И прави ни невидими

Когато идва

Силуета на мъглата

Ти ставаш и танцуваш

Ненаситно и подвластна

Аз запалвам си цигара

На дима отдавам мисълта си

В захласа ти

Намирам друга

И по нея копнеж

Събужда се о мен

И спомен скъп

Белег изрязва

Върху лицето ми –

Жигмото на тъгата

Танцът свършва

И отново пред мен заставаш

Каниш ме

В обятията ти да вляза

Но уви

Вече няма ме във този мрак

Заминах, скъпа

Нима не забеляза виното

Разлято по масата