Sep 22, 2004, 12:22 PM

Полунощ на масата...

  Poetry
1.7K 1 1

Полунощ на масата

Сме само аз и ти

 

И виното дели ни

И прави ни невидими

 

Когато идва

Силуета на мъглата

 

Ти ставаш и танцуваш

Ненаситно и подвластна

 

Аз запалвам си цигара

На дима отдавам мисълта си

 

В захласа ти

Намирам друга

 

И по нея копнеж

Събужда се о мен

 

И спомен скъп

Белег изрязва

 

Върху лицето ми –

Жигмото на тъгата

 

Танцът свършва

И отново пред мен заставаш

 

Каниш ме

В обятията ти да вляза

 

Но уви

Вече няма ме във този мрак

 

Заминах, скъпа

Нима не забеляза виното

 

Разлято по масата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Кермов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...