22.09.2004 г., 12:22

Полунощ на масата...

1.7K 1 1

Полунощ на масата

Сме само аз и ти

 

И виното дели ни

И прави ни невидими

 

Когато идва

Силуета на мъглата

 

Ти ставаш и танцуваш

Ненаситно и подвластна

 

Аз запалвам си цигара

На дима отдавам мисълта си

 

В захласа ти

Намирам друга

 

И по нея копнеж

Събужда се о мен

 

И спомен скъп

Белег изрязва

 

Върху лицето ми –

Жигмото на тъгата

 

Танцът свършва

И отново пред мен заставаш

 

Каниш ме

В обятията ти да вляза

 

Но уви

Вече няма ме във този мрак

 

Заминах, скъпа

Нима не забеляза виното

 

Разлято по масата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кермов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...