4 may 2008, 11:38

Полюси

991 0 23
 

 

Той е утро, прогонило мрака,

ти си призрачна, тягостна нощ.

Той е топлият вей на южняка,

ти - торнадо с нестихваща мощ.

 

Той е тихият пристан на кея,

ти си спирка на шумни коли.

Той е приказна цветна алея,

ти - градушка от остри стрели.

 

Той е слънчева лятна милувка,

ти си плачеща есенна сеч.

Той е страстна, гореща целувка,

ти си рана дълбока от меч.

 

Ти и той сте два полюса земни,

взели толкоз различен простор,

но на мойта душа сте потребни,

като въздух и син кръгозор.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...