4 may 2008, 11:38

Полюси

996 0 23
 

 

Той е утро, прогонило мрака,

ти си призрачна, тягостна нощ.

Той е топлият вей на южняка,

ти - торнадо с нестихваща мощ.

 

Той е тихият пристан на кея,

ти си спирка на шумни коли.

Той е приказна цветна алея,

ти - градушка от остри стрели.

 

Той е слънчева лятна милувка,

ти си плачеща есенна сеч.

Той е страстна, гореща целувка,

ти си рана дълбока от меч.

 

Ти и той сте два полюса земни,

взели толкоз различен простор,

но на мойта душа сте потребни,

като въздух и син кръгозор.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...