4 may 2008, 11:38

Полюси 

  Poesía » De amor
830 0 23
 

 

Той е утро, прогонило мрака,

ти си призрачна, тягостна нощ.

Той е топлият вей на южняка,

ти - торнадо с нестихваща мощ.

 

Той е тихият пристан на кея,

ти си спирка на шумни коли.

Той е приказна цветна алея,

ти - градушка от остри стрели.

 

Той е слънчева лятна милувка,

ти си плачеща есенна сеч.

Той е страстна, гореща целувка,

ти си рана дълбока от меч.

 

Ти и той сте два полюса земни,

взели толкоз различен простор,

но на мойта душа сте потребни,

като въздух и син кръгозор.

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??