Полюси
Той е утро, прогонило мрака,
ти си призрачна, тягостна нощ.
Той е топлият вей на южняка,
ти - торнадо с нестихваща мощ.
Той е тихият пристан на кея,
ти си спирка на шумни коли.
Той е приказна цветна алея,
ти - градушка от остри стрели.
Той е слънчева лятна милувка,
ти си плачеща есенна сеч.
Той е страстна, гореща целувка,
ти си рана дълбока от меч.
Ти и той сте два полюса земни,
взели толкоз различен простор,
но на мойта душа сте потребни,
като въздух и син кръгозор.
© Наташа Басарова All rights reserved.
