4.05.2008 г., 11:38 ч.

Полюси 

  Поезия » Любовна
832 0 23
 

 

Той е утро, прогонило мрака,

ти си призрачна, тягостна нощ.

Той е топлият вей на южняка,

ти - торнадо с нестихваща мощ.

 

Той е тихият пристан на кея,

ти си спирка на шумни коли.

Той е приказна цветна алея,

ти - градушка от остри стрели.

 

Той е слънчева лятна милувка,

ти си плачеща есенна сеч.

Той е страстна, гореща целувка,

ти си рана дълбока от меч.

 

Ти и той сте два полюса земни,

взели толкоз различен простор,

но на мойта душа сте потребни,

като въздух и син кръгозор.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??