3 dic 2018, 9:45

Помакиня-родопчанка

  Poesía
1.6K 9 24

Не съм се хвалел, но ето на,

готов съм с теб да споря!

Да видиш, брат, каква жена,

 очите само как говорят!

 

Как мъжки погледи преплита

с походка плавна на сърна!

Смирено зяпаш до насита,

да видиш, брат, каква жена!

 

Семеен съм, за мен е грях,

да гледам в чуждите жени!

Видях я, братко, и се спрях,

готов, да нося сто вини!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Исмиле халал да ти е перото брат. Има такива помакини гледаш и немееш. Както викат по нашенски да забакнеш. Наскоро бях по Смолян, а после и по Велинград. Обичам я тая Родопа, дето такива чада ражда.
  • Хареса ми!
  • Пепи, не ми се спори с теб, но ще ти кажа следното: хора с подобно мислене проведоха навремето така наречения Възродителен процес- един безспорно срамен акт в българската история! Както всички цветя, така и всички жени са по своему красиви, но един възпява едните, друг- другите. Какво ти пречат помакините? А ако си видяла нещо хубаво в циганката- факултетка, възпей я, никой няма да ти се сърди, включително и аз.
  • ...и циганката-факултетка е българка! А можеше да напишеш само "родопчанка", в Родопите живеят не само помаци, уж българка, ама помакиня! Не е редно админите да допускат подклаждането на верски, етнически и политически проблеми на такова място!
  • не ми се водят дискусии на етническа основа, иначе стихотворението ти е много хубаво, много точно и едновременно художествено се изразяваш!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...