3.12.2018 г., 9:45

Помакиня-родопчанка

1.6K 9 24

Не съм се хвалел, но ето на,

готов съм с теб да споря!

Да видиш, брат, каква жена,

 очите само как говорят!

 

Как мъжки погледи преплита

с походка плавна на сърна!

Смирено зяпаш до насита,

да видиш, брат, каква жена!

 

Семеен съм, за мен е грях,

да гледам в чуждите жени!

Видях я, братко, и се спрях,

готов, да нося сто вини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Исмиле халал да ти е перото брат. Има такива помакини гледаш и немееш. Както викат по нашенски да забакнеш. Наскоро бях по Смолян, а после и по Велинград. Обичам я тая Родопа, дето такива чада ражда.
  • Хареса ми!
  • Пепи, не ми се спори с теб, но ще ти кажа следното: хора с подобно мислене проведоха навремето така наречения Възродителен процес- един безспорно срамен акт в българската история! Както всички цветя, така и всички жени са по своему красиви, но един възпява едните, друг- другите. Какво ти пречат помакините? А ако си видяла нещо хубаво в циганката- факултетка, възпей я, никой няма да ти се сърди, включително и аз.
  • ...и циганката-факултетка е българка! А можеше да напишеш само "родопчанка", в Родопите живеят не само помаци, уж българка, ама помакиня! Не е редно админите да допускат подклаждането на верски, етнически и политически проблеми на такова място!
  • не ми се водят дискусии на етническа основа, иначе стихотворението ти е много хубаво, много точно и едновременно художествено се изразяваш!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...