Dec 3, 2018, 9:45 AM

Помакиня-родопчанка

  Poetry
1.6K 9 24

Не съм се хвалел, но ето на,

готов съм с теб да споря!

Да видиш, брат, каква жена,

 очите само как говорят!

 

Как мъжки погледи преплита

с походка плавна на сърна!

Смирено зяпаш до насита,

да видиш, брат, каква жена!

 

Семеен съм, за мен е грях,

да гледам в чуждите жени!

Видях я, братко, и се спрях,

готов, да нося сто вини!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Исмиле халал да ти е перото брат. Има такива помакини гледаш и немееш. Както викат по нашенски да забакнеш. Наскоро бях по Смолян, а после и по Велинград. Обичам я тая Родопа, дето такива чада ражда.
  • Хареса ми!
  • Пепи, не ми се спори с теб, но ще ти кажа следното: хора с подобно мислене проведоха навремето така наречения Възродителен процес- един безспорно срамен акт в българската история! Както всички цветя, така и всички жени са по своему красиви, но един възпява едните, друг- другите. Какво ти пречат помакините? А ако си видяла нещо хубаво в циганката- факултетка, възпей я, никой няма да ти се сърди, включително и аз.
  • ...и циганката-факултетка е българка! А можеше да напишеш само "родопчанка", в Родопите живеят не само помаци, уж българка, ама помакиня! Не е редно админите да допускат подклаждането на верски, етнически и политически проблеми на такова място!
  • не ми се водят дискусии на етническа основа, иначе стихотворението ти е много хубаво, много точно и едновременно художествено се изразяваш!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...