21 dic 2016, 21:25

Помен

  Poesía » Otra
585 3 9

 

Селски път, забравен от света... 
Далечна къща, останала сама... 
Тежък помен... Замръзнала сълза... 
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя... 
Навред обречена и мъртва тишина... 
Комина пуст... Безнадеждност, самота... 

Пътеката покрита е от шума и трева... 
Студени стаи, забравени слова... 
Стари снимки навяващи тъга...  
Хладен гроб, затрупан от снега, 
Горяща свещ до изкуствени цветя... 
Глътка вино, питка и вода... 
Останал спомен за човешка доброта... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно това срещам всеки път, когато си отивам на село!
  • Това е тъжната истина за съжаление. Все повече селски къщи остават самотни и все повече спомени остават в сърцата ни.
    В отговор на Елинас защо съм го написала ще отговоря, че тази емоция се изля от мен и се превърна в стих преди няколко дни, когато изнасяхме помен на мой близък. Точно така видях нещата- студена, празна къща, останали само спомени... Останах безмълвна... А когато не намирам думи, започвам да пиша...
  • Докосна душата ми. Поздрав и хубави празници! Дано усмивките в следващата година бъдат повече!
  • Почувствах! Поздрави!
  • толкова прозаично, че да се чудиш що ли е написано? Ти знаеш ли?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...