21 дек. 2016 г., 21:25

Помен

Поэзия » Другая

586 3 9

Селски път, забравен от света...
Далечна къща, останала сама...
Тежък помен... Замръзнала сълза...
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя...
Навред обречена и мъртва тишина...
Комина пуст... Безнадеждност, самота...
Пътеката покрита е от шума и трева...
Студени стаи, забравени слова...
Стари снимки навяващи тъга...
Хладен гроб, затрупан от снега,
Горяща свещ до изкуствени цветя...
Глътка вино, питка и вода...
Останал спомен за човешка доброта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanita21 (Татяна Василева)

Точно това срещам всеки път, когато си отивам на село!

2017-03-09T17:00:20+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Това е тъжната истина за съжаление. Все повече селски къщи остават самотни и все повече спомени остават в сърцата ни.
В отговор на Елинас защо съм го написала ще отговоря, че тази емоция се изля от мен и се превърна в стих преди няколко дни, когато изнасяхме помен на мой близък. Точно така видях нещата- студена, празна къща, останали само спомени... Останах безмълвна... А когато не намирам думи, започвам да пиша...

2016-12-22T20:00:58+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Докосна душата ми. Поздрав и хубави празници! Дано усмивките в следващата година бъдат повече!

2016-12-22T19:18:46+02:00
Веси_Еси (Еси)

Почувствах! Поздрави!

2016-12-22T14:40:26+02:00
Елинас (Елина Каменова)

толкова прозаично, че да се чудиш що ли е написано? Ти знаеш ли?

2016-12-22T13:27:20+02:00