21.12.2016 г., 21:25 ч.

Помен 

  Поезия » Друга
373 3 9

 

Селски път, забравен от света... 
Далечна къща, останала сама... 
Тежък помен... Замръзнала сълза... 
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя... 
Навред обречена и мъртва тишина... 
Комина пуст... Безнадеждност, самота... 

Пътеката покрита е от шума и трева... 
Студени стаи, забравени слова... 
Стари снимки навяващи тъга...  
Хладен гроб, затрупан от снега, 
Горяща свещ до изкуствени цветя... 
Глътка вино, питка и вода... 
Останал спомен за човешка доброта... 

 

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Точно това срещам всеки път, когато си отивам на село!
  • Това е тъжната истина за съжаление. Все повече селски къщи остават самотни и все повече спомени остават в сърцата ни.
    В отговор на Елинас защо съм го написала ще отговоря, че тази емоция се изля от мен и се превърна в стих преди няколко дни, когато изнасяхме помен на мой близък. Точно така видях нещата- студена, празна къща, останали само спомени... Останах безмълвна... А когато не намирам думи, започвам да пиша...
  • Докосна душата ми. Поздрав и хубави празници! Дано усмивките в следващата година бъдат повече!
  • Почувствах! Поздрави!
  • толкова прозаично, че да се чудиш що ли е написано? Ти знаеш ли?
  • Това наистина сегашната картинка в България. Тъжно наистина много точно почувствано и казано. Поздрави!
  • Тъжно и докостващо!Написано с много любов и тъга!!!Поздрави!
  • Тъжна история, но хубаво написана! Поздрав!
  • Тъжно и истинско! Много ми хареса! Наистина остава само добротата на земята.
Предложения
: ??:??