21.12.2016 г., 21:25

Помен

584 3 9

 

Селски път, забравен от света... 
Далечна къща, останала сама... 
Тежък помен... Замръзнала сълза... 
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя... 
Навред обречена и мъртва тишина... 
Комина пуст... Безнадеждност, самота... 

Пътеката покрита е от шума и трева... 
Студени стаи, забравени слова... 
Стари снимки навяващи тъга...  
Хладен гроб, затрупан от снега, 
Горяща свещ до изкуствени цветя... 
Глътка вино, питка и вода... 
Останал спомен за човешка доброта... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно това срещам всеки път, когато си отивам на село!
  • Това е тъжната истина за съжаление. Все повече селски къщи остават самотни и все повече спомени остават в сърцата ни.
    В отговор на Елинас защо съм го написала ще отговоря, че тази емоция се изля от мен и се превърна в стих преди няколко дни, когато изнасяхме помен на мой близък. Точно така видях нещата- студена, празна къща, останали само спомени... Останах безмълвна... А когато не намирам думи, започвам да пиша...
  • Докосна душата ми. Поздрав и хубави празници! Дано усмивките в следващата година бъдат повече!
  • Почувствах! Поздрави!
  • толкова прозаично, че да се чудиш що ли е написано? Ти знаеш ли?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...