Dec 21, 2016, 9:25 PM

Помен

  Poetry » Other
583 3 9

 

Селски път, забравен от света... 
Далечна къща, останала сама... 
Тежък помен... Замръзнала сълза... 
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя... 
Навред обречена и мъртва тишина... 
Комина пуст... Безнадеждност, самота... 

Пътеката покрита е от шума и трева... 
Студени стаи, забравени слова... 
Стари снимки навяващи тъга...  
Хладен гроб, затрупан от снега, 
Горяща свещ до изкуствени цветя... 
Глътка вино, питка и вода... 
Останал спомен за човешка доброта... 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно това срещам всеки път, когато си отивам на село!
  • Това е тъжната истина за съжаление. Все повече селски къщи остават самотни и все повече спомени остават в сърцата ни.
    В отговор на Елинас защо съм го написала ще отговоря, че тази емоция се изля от мен и се превърна в стих преди няколко дни, когато изнасяхме помен на мой близък. Точно така видях нещата- студена, празна къща, останали само спомени... Останах безмълвна... А когато не намирам думи, започвам да пиша...
  • Докосна душата ми. Поздрав и хубави празници! Дано усмивките в следващата година бъдат повече!
  • Почувствах! Поздрави!
  • толкова прозаично, че да се чудиш що ли е написано? Ти знаеш ли?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...