7 dic 2019, 8:37

Помни!

  Poesía
1.5K 1 4

Когато пътят ти е труден

и навсякъде израсла е трева,

когато мислиш, че си влюбен,

защото чувстваш самота –

спомни си колко много имаш

и колко хора са до теб!

Прегради спирай да издигаш

и да делиш човека от човек!

 

Когато чувстваш се излишен

и място няма във света за теб,

когато искаш да си по-възвишен

и смело устремен да си напред –

спомни си за колко брой усмивки

си причина всеки ден

и в колко твой лични битки

не си се дал да бъдеш победен!

 

Когато страхът във теб напира,

че в бъдеще не ще да си щастлив,

кога душата копнее за всемира,

а от страх не смееш да летиш –

помни, че всяка буря отминава

и слънцето отново ще блести!

Болката от всичко отминава…

ако позволиш си да грешиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...