4 jun 2016, 23:39  

Помниш ли... 

  Poesía » De amor
660 0 6

Помниш ли, когато под цъфнала вишна
мечтите разказвахме като приказка чудна
и мъката беше напълно излишна,
а самотата бе блудница мудна...

 

 

Помниш ли стария, бързия джаз,
когато открих те в задимената стая,
погледите пълни с искра и екстаз
погледи, по-несравними от рая.

 

 

Помниш ли сянката дълга на вечната скръб,
стихийна, по-мощна от буря
и гладихме срички до последния ръб.
Съдбата опитах се аз да разтуря...

 

 

Лирика бавна тече във нощта,
изсипва страдание, сълзи студени,
и сякаш пламнала скръбна в пещта,
любовта изпари се, а сърцата ранени...


И не ще забравя думите две,
които сближиха ни под цъфнала вишна,
думи, по-сладки от малко дете,
думите, сближаващи душите различни...

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много за отзивите!
  • Браво момиче! Продължавай така!
  • Пищни? Всичко друго ми хареса много.
  • Много добре написано. И на тази възраст - Браво!
  • Благодаря Ви много, направихте вечерта ми с една идея по-красива! :3
  • Кой постави тези оценки? Само "аплодисментите" не се нуждаят от обосновка, при критика - е задължителна. като от много скоро творяща и само на 15 години, пишеш все по-хубаво, Любослава. Дерзай! Радвам се, че не се отказваш, също и че си все по-четена. Имаш подкрепата ми, момиченце!
Propuestas
: ??:??