Помниш ли...
Помниш ли, когато под цъфнала вишна
мечтите разказвахме като приказка чудна
и мъката беше напълно излишна,
а самотата бе блудница мудна...
Помниш ли стария, бързия джаз,
когато открих те в задимената стая,
погледите пълни с искра и екстаз
погледи, по-несравними от рая.
Помниш ли сянката дълга на вечната скръб,
стихийна, по-мощна от буря
и гладихме срички до последния ръб.
Съдбата опитах се аз да разтуря...
Лирика бавна тече във нощта,
изсипва страдание, сълзи студени,
и сякаш пламнала скръбна в пещта,
любовта изпари се, а сърцата ранени...
И не ще забравя думите две,
които сближиха ни под цъфнала вишна,
думи, по-сладки от малко дете,
думите, сближаващи душите различни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени
