Помниш ли, когато под цъфнала вишна
мечтите разказвахме като приказка чудна
и мъката беше напълно излишна,
а самотата бе блудница мудна...
Помниш ли стария, бързия джаз,
когато открих те в задимената стая,
погледите пълни с искра и екстаз
погледи, по-несравними от рая.
Помниш ли сянката дълга на вечната скръб,
стихийна, по-мощна от буря
и гладихме срички до последния ръб.
Съдбата опитах се аз да разтуря... ...