4 nov 2011, 12:06

Помниш ли

  Poesía
739 0 10

Помниш ли онази вейка

с воал от падащи шубраци,

гласът на птица песнопойка

как разплака здрача?

 

Наднича със око  на крадец -

ледената усмивка на луната,

вятърът - разпасъл се хитрец,

гони шишарките  в тревата.

 

Прегорялото  тяло на мрака

светкавица удря с камшици,

на пойната птица  в  гнездото

изрони горещи звездици.

 

Под крилото ù вятърът сгушен,

в  омайна  ласка  заспива,

любов, изкласила  в душата,

с трепет докосна  всемира!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...