Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец -
ледената усмивка на луната,
вятърът - разпасъл се хитрец,
гони шишарките в тревата.
Прегорялото тяло на мрака
светкавица удря с камшици,
на пойната птица в гнездото
изрони горещи звездици.
Под крилото ù вятърът сгушен,
в омайна ласка заспива,
любов, изкласила в душата,
с трепет докосна всемира!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
моите аплодисменти...най-сърдечно..