Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец -
ледената усмивка на луната,
вятърът - разпасъл се хитрец,
гони шишарките в тревата.
Прегорялото тяло на мрака
светкавица удря с камшици,
на пойната птица в гнездото
изрони горещи звездици.
Под крилото ù вятърът сгушен,
в омайна ласка заспива,
любов, изкласила в душата,
с трепет докосна всемира!
© Миночка Митева All rights reserved.
Прекрасно е ! ПОздравиии
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
