Помниш ли
Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец -
ледената усмивка на луната,
вятърът - разпасъл се хитрец,
гони шишарките в тревата.
Прегорялото тяло на мрака
светкавица удря с камшици,
на пойната птица в гнездото
изрони горещи звездици.
Под крилото ù вятърът сгушен,
в омайна ласка заспива,
любов, изкласила в душата,
с трепет докосна всемира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
Прекрасно е ! 
