Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка,
блестяща по-силно и от отразяващите се лъчи.
Днес,
черните ти коси са последните останали лъчи
в мрака на съзнанието ми,
гоня къдриците зад хоризонта
и се надявам да не се изправят
преди да успея да ги докосна. ...