12 mar 2025, 9:46

Помня 1983

  Poesía
320 0 1

Помня твоето лице, и очите ти ясни.

Помня твоите целувки, и смях на момиче.

Но когато застана сам пред смъртта си -

само това ще си спомня - че ме обичаш.

 

Помня устните твои - горещи и сладки.

Но дали ние с теб сме се вече простили?

И преди да се хвърля в последната схватка -

аз се питам - защо точно теб са убили.

 

Помня болката страшна, таз яростна злоба.

Помня всичко, което ти причиниха.....

Но когато тя дойде - най-злата прокоба -

много ще съжаляват, че не ме доубиха.

 

Аз не зная, защо съм осъден да помня.

И защо ли забравям безмилостно бавно?

Ала ето, под тази плоча бетонна -

ти лежиш, вкочанена - след битка неравна.

 

И докрай, до последния миг се сражавах.

Но победата моя, е просто измамна.

Че животът ми както преди продължава -

ала тебе във него, тебе те няма.

 

Но в съня ми ела, и не ме изоставяй.

До последния миг все за теб ще копнея.

И какво ли на тоз смят самотен ще правя?

Че без теб на мен просто не ми се живее.....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И докрай, до последния миг се сражавах.
    Но победата моя, е просто измамна.
    Че животът ми както преди продължава -
    ала тебе във него, тебе те няма..." светът е колкото топлата длан на любимия човек

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...