12 мар. 2025 г., 09:46

Помня 1983

321 0 1

Помня твоето лице, и очите ти ясни.

Помня твоите целувки, и смях на момиче.

Но когато застана сам пред смъртта си -

само това ще си спомня - че ме обичаш.

 

Помня устните твои - горещи и сладки.

Но дали ние с теб сме се вече простили?

И преди да се хвърля в последната схватка -

аз се питам - защо точно теб са убили.

 

Помня болката страшна, таз яростна злоба.

Помня всичко, което ти причиниха.....

Но когато тя дойде - най-злата прокоба -

много ще съжаляват, че не ме доубиха.

 

Аз не зная, защо съм осъден да помня.

И защо ли забравям безмилостно бавно?

Ала ето, под тази плоча бетонна -

ти лежиш, вкочанена - след битка неравна.

 

И докрай, до последния миг се сражавах.

Но победата моя, е просто измамна.

Че животът ми както преди продължава -

ала тебе във него, тебе те няма.

 

Но в съня ми ела, и не ме изоставяй.

До последния миг все за теб ще копнея.

И какво ли на тоз смят самотен ще правя?

Че без теб на мен просто не ми се живее.....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И докрай, до последния миг се сражавах.
    Но победата моя, е просто измамна.
    Че животът ми както преди продължава -
    ала тебе във него, тебе те няма..." светът е колкото топлата длан на любимия човек

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...