Mar 12, 2025, 9:46 AM

Помня 1983

  Poetry
317 0 1

Помня твоето лице, и очите ти ясни.

Помня твоите целувки, и смях на момиче.

Но когато застана сам пред смъртта си -

само това ще си спомня - че ме обичаш.

 

Помня устните твои - горещи и сладки.

Но дали ние с теб сме се вече простили?

И преди да се хвърля в последната схватка -

аз се питам - защо точно теб са убили.

 

Помня болката страшна, таз яростна злоба.

Помня всичко, което ти причиниха.....

Но когато тя дойде - най-злата прокоба -

много ще съжаляват, че не ме доубиха.

 

Аз не зная, защо съм осъден да помня.

И защо ли забравям безмилостно бавно?

Ала ето, под тази плоча бетонна -

ти лежиш, вкочанена - след битка неравна.

 

И докрай, до последния миг се сражавах.

Но победата моя, е просто измамна.

Че животът ми както преди продължава -

ала тебе във него, тебе те няма.

 

Но в съня ми ела, и не ме изоставяй.

До последния миг все за теб ще копнея.

И какво ли на тоз смят самотен ще правя?

Че без теб на мен просто не ми се живее.....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И докрай, до последния миг се сражавах.
    Но победата моя, е просто измамна.
    Че животът ми както преди продължава -
    ала тебе във него, тебе те няма..." светът е колкото топлата длан на любимия човек

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...