Помня 1983

Помня твоето лице, и очите ти ясни.

Помня твоите целувки, и смях на момиче.

Но когато застана сам пред смъртта си -

само това ще си спомня - че ме обичаш.

Помня устните твои - горещи и сладки.

Но дали ние с теб сме се вече простили?

И преди да се хвърля в последната схватка -

аз се питам - защо точно теб са убили.

Помня болката страшна, таз яростна злоба.

Помня всичко, което ти причиниха.....

Но когато тя дойде - най-злата прокоба -

много ще съжаляват, че не ме доубиха.

Аз не зная, защо съм осъден да помня.

И защо ли забравям безмилостно бавно?

Ала ето, под тази плоча бетонна -

ти лежиш, вкочанена - след битка неравна.

И докрай, до последния миг се сражавах.

Но победата моя, е просто измамна.

Че животът ми както преди продължава -

ала тебе във него, тебе те няма.

Но в съня ми ела, и не ме изоставяй.

До последния миг все за теб ще копнея.

И какво ли на тоз смят самотен ще правя?

Че без теб на мен просто не ми се живее.....