31 jul 2008, 9:20

Помогни ми... да полетим...

  Poesía
922 0 9

Помогни ми... да полетим...

 

Цяла сега се разпадам на части.

После във длани събирам парчетата.

Режат. Боли ме.

И разпиляна от спомени,

с алена кръв ги лепя.

Помогни ми!

Потърси ме в очите си. Нежно!

С пръсти внимателно

разтвори зениците.

Тихо! Не говори.

И за нищо не питай...

Просто безмълвно за любов говори ми...

А аз ще ти вярвам...

Раните в душата ми превържи.

И ме обичай –

друго не искам.

Подслони ме на твоето рамо,

нека починат крилете ми...

А после...

нека двамата с теб полетиме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...