Помогни ми... да полетим...
Помогни ми... да полетим...
Цяла сега се разпадам на части.
После във длани събирам парчетата.
Режат. Боли ме.
И разпиляна от спомени,
с алена кръв ги лепя.
Помогни ми!
Потърси ме в очите си. Нежно!
С пръсти внимателно
разтвори зениците.
Тихо! Не говори.
И за нищо не питай...
Просто безмълвно за любов говори ми...
А аз ще ти вярвам...
Раните в душата ми превържи.
И ме обичай –
друго не искам.
Подслони ме на твоето рамо,
нека починат крилете ми...
А после...
нека двамата с теб полетиме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
