Heart_of_Fire (Елмира Митева) Heart_of_Fire (Елмира Митева)
4 108
31 июл. 2008 г., 09:20

Помогни ми... да полетим...

919 0 9

Помогни ми... да полетим...

 

Цяла сега се разпадам на части.

После във длани събирам парчетата.

Режат. Боли ме.

И разпиляна от спомени,

с алена кръв ги лепя.

Помогни ми!

Потърси ме в очите си. Нежно!

С пръсти внимателно

разтвори зениците.

Тихо! Не говори.

И за нищо не питай...

Просто безмълвно за любов говори ми...

А аз ще ти вярвам...

Раните в душата ми превържи.

И ме обичай –

друго не искам.

Подслони ме на твоето рамо,

нека починат крилете ми...

А после...

нека двамата с теб полетиме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмира Митева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0