Jul 31, 2008, 9:20 AM

Помогни ми... да полетим...

  Poetry
918 0 9

Помогни ми... да полетим...

 

Цяла сега се разпадам на части.

После във длани събирам парчетата.

Режат. Боли ме.

И разпиляна от спомени,

с алена кръв ги лепя.

Помогни ми!

Потърси ме в очите си. Нежно!

С пръсти внимателно

разтвори зениците.

Тихо! Не говори.

И за нищо не питай...

Просто безмълвно за любов говори ми...

А аз ще ти вярвам...

Раните в душата ми превържи.

И ме обичай –

друго не искам.

Подслони ме на твоето рамо,

нека починат крилете ми...

А после...

нека двамата с теб полетиме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...