Heart_of_Fire (Елмира Митева) Heart_of_Fire (Елмира Митева)
4 108
Jul 31, 2008, 9:20 AM

Помогни ми... да полетим...

  Poetry
917 0 9

Помогни ми... да полетим...

 

Цяла сега се разпадам на части.

После във длани събирам парчетата.

Режат. Боли ме.

И разпиляна от спомени,

с алена кръв ги лепя.

Помогни ми!

Потърси ме в очите си. Нежно!

С пръсти внимателно

разтвори зениците.

Тихо! Не говори.

И за нищо не питай...

Просто безмълвно за любов говори ми...

А аз ще ти вярвам...

Раните в душата ми превържи.

И ме обичай –

друго не искам.

Подслони ме на твоето рамо,

нека починат крилете ми...

А после...

нека двамата с теб полетиме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0