Понеделнишки неволи
Сепна се зората,
забравила се бе
и на слънчо във главата,
комай мъгла да е.
Скокнаха лъчите,
подгониха нощта,
ех, че олелия стана,
още от зарана.
Кой, каквото хвана,
хукна си на смяна,
а петелът от стобора,
клюмаше към двора.
Дали да запее,
събуждайки света
или пак да си подреме,
сънувайки жита.
Брех, че светло стана,
пропуква се деня,
всичко се засуетява,
пак живна таз земя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados
Усмихваш!